След шумната превала на деня,
нащърбен ден от битки и късмети,
похлопа се на входната врата:
"Та кой ли в този час се е досетил!?"
Отворих плахо пътната врата,
присветнах леко с вяра да го видя.
Не беше гоненото от нощта,
не беше безцигарния комшия...
Едно ДОВЕРИЕ покрай мен влетя,
красиво, ала трудно със СЪМНЕНИЕ,
след тях пристъпи леко ГОРДОСТТА,
безименна от грозно ЧУЖДО МНЕНИЕ. ...