Гости

13 nov 2013, 21:57

Poesía » Civil

474 0 0

ГОСТИ

Небето над града пропадна -

блеснаха звездите голи.

Навън е лято - стана хладно.

Душата милост моли.

Мама тогава ме покани на гости.

В небесната и стая... във рая.

Бонбони раздаде за бог да прости,

но защо мълчеше. Не зная...

С мъртви не бива да говоря.

Но това е мама...

На себе си гласно мърморя.

... За мъртви говорене и спасение няма.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.