Гости
830
0
0
ГОСТИ
Небето над града пропадна -
блеснаха звездите голи.
Навън е лято - стана хладно.
Душата милост моли.
Мама тогава ме покани на гости.
В небесната и стая... във рая.
Бонбони раздаде за бог да прости,
но защо мълчеше. Не зная...
С мъртви не бива да говоря.
Но това е мама...
На себе си гласно мърморя.
... За мъртви говорене и спасение няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
