14 oct 2008, 9:56

Гости 

  Poesía » Otra
427 0 6

Като лист обрулен от есента

преминава животът, почувстван едва,

заглъхват възторзи, надежди, мечти,

сякаш не са били в нашите дни.

 

Отнася ги бързеят на вечността

без да остави от нас и следа,

стърчат единствено каменни тела

с надпис, портрет и бледи слова:

 

"Дошли сме неканени,  без ничий знак,

живели в хаоса на радост и грях,

не разбрали никога защо и как,

били сме само гости на този свят."

© Мадлен Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??