28 ago 2009, 0:32

Гости

  Poesía
979 0 4

Ще дойдат гости - малко тържество

на сетивата ми така приспани.

Наистина не трябва мъжество

човек приятелите да нахрани.

 

Ала след толкоз дълга самота,

когато сам не вярваш, е възможно

да бутне някой твоята врата

и във ръката ти ръка да сложи.

 

Да викнеш спомените на купон,

да помълчиш със старите другари.

Да огласят притихналия дом

закачки весели и песни стари.

 

От всичкото това посъживен

по-леко някак може да живееш.

В очите малък пламък подмладен

в самотните ти вечери да грее.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Гарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...