28.08.2009 г., 0:32

Гости

978 0 4

Ще дойдат гости - малко тържество

на сетивата ми така приспани.

Наистина не трябва мъжество

човек приятелите да нахрани.

 

Ала след толкоз дълга самота,

когато сам не вярваш, е възможно

да бутне някой твоята врата

и във ръката ти ръка да сложи.

 

Да викнеш спомените на купон,

да помълчиш със старите другари.

Да огласят притихналия дом

закачки весели и песни стари.

 

От всичкото това посъживен

по-леко някак може да живееш.

В очите малък пламък подмладен

в самотните ти вечери да грее.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Гарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...