28 авг. 2009 г., 00:32

Гости

980 0 4

Ще дойдат гости - малко тържество

на сетивата ми така приспани.

Наистина не трябва мъжество

човек приятелите да нахрани.

 

Ала след толкоз дълга самота,

когато сам не вярваш, е възможно

да бутне някой твоята врата

и във ръката ти ръка да сложи.

 

Да викнеш спомените на купон,

да помълчиш със старите другари.

Да огласят притихналия дом

закачки весели и песни стари.

 

От всичкото това посъживен

по-леко някак може да живееш.

В очите малък пламък подмладен

в самотните ти вечери да грее.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Гарева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...