21 mar 2015, 10:07

Гостът

  Poesía » Otra
855 0 7

 

Пак имаш гост – за трети път, майко.
Този път много личи ти.
Онзи, дето открадна ми татко – 
май че Инсулт се нарича?
Цяла седмица гостът е тука – 
кротко лежиш и ме гледаш.
Говорят ми само два изумруда,
защото устата немее...
.....................
Очите ти, леко притворени,
сякаш търсят някой в тълпата.
„Желе*, кака...“ – ти проговори,
а мен това ме разплака.
И всичко вече стана ми ясно – 
разбрах, че си заминаваш.
Аз приготвях трапеза за татко,
а трябваше теб да изпращам...

Камбани тържествени, на „БАРСЕЛОНА“,
майко днес бият за тебе.
Монсерат Кабайе и любимият Фреди
изпращат те в пътя последен.

=================================

*Желе – Желка, по-малката сестра на майка ми, която беше покойница.

P.S. Последното желание на майка ми беше – да я изпратим с песента „БАРСЕЛОНА“.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...