Гостът
Пак имаш гост – за трети път, майко.
Този път много личи ти.
Онзи, дето открадна ми татко –
май че Инсулт се нарича?
Цяла седмица гостът е тука –
кротко лежиш и ме гледаш.
Говорят ми само два изумруда,
защото устата немее...
.....................
Очите ти, леко притворени,
сякаш търсят някой в тълпата.
„Желе*, кака...“ – ти проговори,
а мен това ме разплака.
И всичко вече стана ми ясно –
разбрах, че си заминаваш.
Аз приготвях трапеза за татко,
а трябваше теб да изпращам...
Камбани тържествени, на „БАРСЕЛОНА“,
майко днес бият за тебе.
Монсерат Кабайе и любимият Фреди
изпращат те в пътя последен.
=================================
*Желе – Желка, по-малката сестра на майка ми, която беше покойница.
P.S. Последното желание на майка ми беше – да я изпратим с песента „БАРСЕЛОНА“.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Димитрова Всички права запазени
