4040 (Стоян Христов)
14 10
12 oct 2006, 9:44

ГОТОВ... 

  Poesía
769 0 6
дамм…пак е то студено
няма го , липсва , пак е наранено
радвай се , напускам те , куфей
в идеалният си свят живей
може да не си сама сега
но всичко се обръща във тъга
не вярвам вече аз , не вярвам
на никой веч не мога да повярвам
излъгаха ме всички, излъга ме и ти
нищо ,че сърцето ти за мен скърби
надеждата умира си последна
но тази веч не мога да погледна
умря си сиромаха в името на любовта
това ще са надгробните слова
сбогом - дума толкоз тежка
пораждаща болка нечовешка
казах, и не мога да си взема
готов скръбта отново да приема
готов съм вече да умра….

© Стоян Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Айде,моля!Не се пререждай;>Марш най-отзаде в редичката на перманентно отчаяните;>
  • Когато боли, тялото умира, но душата не-това показва че е по-силна от материята...дори да спреш да се взираш в нея...тя винаги ще е в теб Позволи й да живее!
  • за любовта си заслужава да направиш всякакви жертви , дори и да умреш но щом пиша това значи съм жив тялом.... но не и духом...
  • умря си сиромаха в името на любовта
    това ще са надгробните слова...

    Много са сиромасите за съжаление...Написаното звучи преживяно,ако е така...не си заслужава да се умира
  • идва от куфея куфей , дивей ,издивявай, РАДВАЙ СЕ , купонясвай и т.н. - надявам се съм бил разбран вече
  • Интересен стих,
    думите на места ...,
    но ти си знаеш.

    Поздрав и усмивка.
Propuestas
: ??:??