ГОТОВ...
няма го , липсва , пак е наранено
радвай се , напускам те , куфей
в идеалният си свят живей
може да не си сама сега
но всичко се обръща във тъга
не вярвам вече аз , не вярвам
на никой веч не мога да повярвам
излъгаха ме всички, излъга ме и ти
нищо ,че сърцето ти за мен скърби
надеждата умира си последна
но тази веч не мога да погледна
умря си сиромаха в името на любовта
това ще са надгробните слова
сбогом - дума толкоз тежка
пораждаща болка нечовешка
казах, и не мога да си взема
готов скръбта отново да приема
готов съм вече да умра….
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Христов Всички права запазени
Позволи й да живее!
тялом.... но не и духом...