4040 (Стоян Христов) 4040 (Стоян Христов)
14
Oct 12, 2006, 9:44 AM

ГОТОВ...

  Poetry
986 0 6
дамм…пак е то студено
няма го , липсва , пак е наранено
радвай се , напускам те , куфей
в идеалният си свят живей
може да не си сама сега
но всичко се обръща във тъга
не вярвам вече аз , не вярвам
на никой веч не мога да повярвам
излъгаха ме всички, излъга ме и ти
нищо ,че сърцето ти за мен скърби
надеждата умира си последна
но тази веч не мога да погледна
умря си сиромаха в името на любовта
това ще са надгробните слова
сбогом - дума толкоз тежка
пораждаща болка нечовешка
казах, и не мога да си взема
готов скръбта отново да приема
готов съм вече да умра….

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Христов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ^l^ (Нежното Ласо)
    ^l^ (Нежното Ласо)
    Айде,моля!Не се пререждай;>Марш най-отзаде в редичката на перманентно отчаяните;>
  • BuTTerFly}^{ (Нина Павозова)
    BuTTerFly}^{ (Нина Павозова)
    Когато боли, тялото умира, но душата не-това показва че е по-силна от материята...дори да спреш да се взираш в нея...тя винаги ще е в теб Позволи й да живее!
  • 4040 (Стоян Христов)
    4040 (Стоян Христов)
    за любовта си заслужава да направиш всякакви жертви , дори и да умреш но щом пиша това значи съм жив тялом.... но не и духом...
  • BuTTerFly}^{ (Нина Павозова)
    BuTTerFly}^{ (Нина Павозова)
    умря си сиромаха в името на любовта
    това ще са надгробните слова...

    Много са сиромасите за съжаление...Написаното звучи преживяно,ако е така...не си заслужава да се умира
  • 4040 (Стоян Христов)
    4040 (Стоян Христов)
    идва от куфея куфей , дивей ,издивявай, РАДВАЙ СЕ , купонясвай и т.н. - надявам се съм бил разбран вече

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0