14 mar 2014, 9:12

Готов съм... 

  Poesía
352 0 5

Чии са тези, буйните къдрици,
чии са тези тайнствени очи
и тъмни като бездната зеници,
не говориш, просто си мълчиш.

А как те чувам, чувам те в сърцето,
пък ненужен съм и тъй самичък,
а картината ми е досущ безцветна,
и проклинам се, защо ли те обикнах.

Но отново посвещавам ти поема,
сякаш истински в живота ти летя,
ти поливай скритото във тебе семе,
а аз готов съм винаги да ти простя!










© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??