Готов съм...
Чии са тези, буйните къдрици,
чии са тези тайнствени очи
и тъмни като бездната зеници,
не говориш, просто си мълчиш.
А как те чувам, чувам те в сърцето,
пък ненужен съм и тъй самичък,
а картината ми е досущ безцветна,
и проклинам се, защо ли те обикнах.
Но отново посвещавам ти поема,
сякаш истински в живота ти летя,
ти поливай скритото във тебе семе,
а аз готов съм винаги да ти простя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
