1 jul 2013, 0:24

Говори ми! 

  Poesía » De amor
821 3 12

Измоли ме в отминали залези,
като сън, който утро твори,
и от твоите устни разпалени
се въздига с огнищни искри.

 

Всяко сбъдване иска изричане.
Всеки зов е стихия от плам.
Вечността е далечна и ничия,
ако няма за думите храм.

 

Ветровете, след влюбено реене,
се докосват, пленени в жарта.
Недописана в теб... Нелелеяна
още тлее вълшебна врата.

 

Отвори я! В лъчи небленувана!
Говори ми, любов! Говори!
И орисница, бяло сънувана,
ще ме сбъдне от зов призори.

 

(Сбъдната вселена)

© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Росица!
  • Много красиво...
  • Благодаря ви, приятели! Извинете ме за мълчанието! Няколко дни боледувах, но сега вече се възстановявам!
  • Прекрасно! Прекрасно!!!
  • Класическият изказ и мене е любим! И други твои работи повече са ми харесвали, но майсторството ти е очевидно - доволен съм, че има какво да чета тук отново...
  • Как да коментирам,като спря дъха ми с този стих!!!И оптимизъм има и философски мисли...прекрасно!Поздравявам Ви...и нека има още вдъхновения...
  • "Вечността е далечна и ничия,
    ако няма за думите храм."
    Така си е и остават разпиляни в пространството...
    без дом, без топлина и уют...
  • Трябва да се направят песни по твои стихове. Едни такива чувствени балади...Невероятно пишеш.
  • Красиво и докосващо!Вълнуващо стихо, Ведрин!
    Удоволствие е да те чете човек!Поздрави от мен!
  • Всяко сбъдване иска изричане.
    Сигурно е така,поете!Поздрав за класическия стих!
  • Благословен да си, че всяка сутрин ни поднасяш такава красота!
  • Ведрин, твоите думи са като оная реклама на Skittles. Нали се сещаш - дето героят отваря един прозорец и оттам го засипва поток от шарени бонбони. Казвам го с най-голямо уважение. Неизчерпаем си откъм думи - и все хубави, хубави... Една пъстроцветна дъга, потекла като река от думи-бонбони. Има на какво да се научи от теб човек.
Propuestas
: ??:??