Говори ми тихо с първите лъчи на утринна омара

   за мечти покрити от усмивка и тъга

   сякаш свършил е света.

   Говори с топли ласки без умора

   с порива на пролетта от ледената красота

   пренеси ме с тежките окови на страстта

   в дълбините на греха.

   Говори ми мили до припадък за любов

   ти научил се ,живота на другите да вземаш

   тъй както идва на света

   верен на илюзията за честта.

   Говори ми тихо, мили, без да спираш нито миг

   говори ми, сякаш никога не съм била жена.