1 nov 2016, 10:13

Говори за нея

  Poesía
597 0 6

                                                               Говори за нея

 

 

Ще ти говоря за нашата любов,

ще чуеш шепота на морските вълни,

сънят ми ще бъде твоя богослов,

слънцето ще огрява сърцата волни.

 

В душата е горещо от думите топли,

радостта в гърдите е на детето,

оставило едно момиче с вопли

за една любов дарена на момчето.

 

Ела, моля те, ела! До морето ще спра!

Вълните пенливи ще ни обливат щастливо,

слънцето с лъчите златни вече огря,

морският бриз ще ни гали нежно, красиво.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Гавраил.приятен ден и много творчество.
  • Йонка,говори за нея.Тя заслужава това.Дори морето притихва когато чува за нея.А ние на морския бряг сме свикнали да споделяме тайните си с него.
  • Благодаря ти Еси.Ти си приятелка добра. лека вечер
  • Йонче, винаги се радвам да прочета за любовта. Нямаше ме дълго време (някъде около 6-7 месеца), но се надявам отново да се върна при вас, приятелите от сайта. Поздравления за стихотворението!
  • Благодаря ти приятельо. Даваш смисъл и живот на моето творчество. Бъди ми жив и здрав

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...