1 нояб. 2016 г., 10:13

Говори за нея

595 0 6

                                                               Говори за нея

 

 

Ще ти говоря за нашата любов,

ще чуеш шепота на морските вълни,

сънят ми ще бъде твоя богослов,

слънцето ще огрява сърцата волни.

 

В душата е горещо от думите топли,

радостта в гърдите е на детето,

оставило едно момиче с вопли

за една любов дарена на момчето.

 

Ела, моля те, ела! До морето ще спра!

Вълните пенливи ще ни обливат щастливо,

слънцето с лъчите златни вече огря,

морският бриз ще ни гали нежно, красиво.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Гавраил.приятен ден и много творчество.
  • Йонка,говори за нея.Тя заслужава това.Дори морето притихва когато чува за нея.А ние на морския бряг сме свикнали да споделяме тайните си с него.
  • Благодаря ти Еси.Ти си приятелка добра. лека вечер
  • Йонче, винаги се радвам да прочета за любовта. Нямаше ме дълго време (някъде около 6-7 месеца), но се надявам отново да се върна при вас, приятелите от сайта. Поздравления за стихотворението!
  • Благодаря ти приятельо. Даваш смисъл и живот на моето творчество. Бъди ми жив и здрав

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...