1.11.2016 г., 10:13

Говори за нея

589 0 6

                                                               Говори за нея

 

 

Ще ти говоря за нашата любов,

ще чуеш шепота на морските вълни,

сънят ми ще бъде твоя богослов,

слънцето ще огрява сърцата волни.

 

В душата е горещо от думите топли,

радостта в гърдите е на детето,

оставило едно момиче с вопли

за една любов дарена на момчето.

 

Ела, моля те, ела! До морето ще спра!

Вълните пенливи ще ни обливат щастливо,

слънцето с лъчите златни вече огря,

морският бриз ще ни гали нежно, красиво.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Гавраил.приятен ден и много творчество.
  • Йонка,говори за нея.Тя заслужава това.Дори морето притихва когато чува за нея.А ние на морския бряг сме свикнали да споделяме тайните си с него.
  • Благодаря ти Еси.Ти си приятелка добра. лека вечер
  • Йонче, винаги се радвам да прочета за любовта. Нямаше ме дълго време (някъде около 6-7 месеца), но се надявам отново да се върна при вас, приятелите от сайта. Поздравления за стихотворението!
  • Благодаря ти приятельо. Даваш смисъл и живот на моето творчество. Бъди ми жив и здрав

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...