10 jun 2008, 10:12

Говоря тихо...

  Poesía » Otra
2.2K 1 23
Говоря тихо. И внушавам
илюзия за споделеност.
За близост чувство пресъздавам,
усещане за откровеност.

Говоря бавно. Не прибързвам.
С цитати чужди не жонглирам.
А  мислите - потоци пъстри -
с тях вътрешно си опонирам.

Говоря кратко. Лаконично.
С обмислени, подбрани думи.
Наглед привидно иронично,
а късат се в сърцето струни.

Говоря смислено. Логично.
Със доводите се доказвам.
Но колкото да съм тактична,
накрая себе си наказвам.

Говоря тихо. Много тихо...
И рядко с някого ще споря.
Но щом във мене всичко е открито,
разбирам - пак със себе си говоря…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мила Нежна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...