Говоря тихо...
Говоря тихо. И внушавам
илюзия за споделеност.
За близост чувство пресъздавам,
усещане за откровеност.
Говоря бавно. Не прибързвам.
С цитати чужди не жонглирам.
А мислите - потоци пъстри -
с тях вътрешно си опонирам.
Говоря кратко. Лаконично.
С обмислени, подбрани думи.
Наглед привидно иронично,
а късат се в сърцето струни.
Говоря смислено. Логично.
Със доводите се доказвам.
Но колкото да съм тактична,
накрая себе си наказвам.
Говоря тихо. Много тихо...
И рядко с някого ще споря.
Но щом във мене всичко е открито,
разбирам - пак със себе си говоря…
илюзия за споделеност.
За близост чувство пресъздавам,
усещане за откровеност.
Говоря бавно. Не прибързвам.
С цитати чужди не жонглирам.
А мислите - потоци пъстри -
с тях вътрешно си опонирам.
Говоря кратко. Лаконично.
С обмислени, подбрани думи.
Наглед привидно иронично,
а късат се в сърцето струни.
Говоря смислено. Логично.
Със доводите се доказвам.
Но колкото да съм тактична,
накрая себе си наказвам.
Говоря тихо. Много тихо...
И рядко с някого ще споря.
Но щом във мене всичко е открито,
разбирам - пак със себе си говоря…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Нежна Всички права запазени
