ГПП
909
0
0
Уморих се малко...
сякаш за утре сили нямам.
Употребих се малко...
сякаш чест за утре нямам.
И сега живота ми се преобръща,
макар да зная, че не съм сама.
Tолкова самотна се усещам,
сякаш друг няма на света.
Зная, че си там и ще дойдеш,
когато имам нужда да опра глава
на рамото твое да поплача,
зная, че няма да ме оставиш тук сама.
Но защо, защо ми липсва тази близост?!
Защо не усещам тази топлина?!
Може и да съм сгрешила,
но трудно ми е без теб сега!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елиса Каменова Todos los derechos reservados
