13.01.2013 г., 11:38

ГПП

907 0 0

 

Уморих се малко...
сякаш за утре сили нямам.
Употребих се малко...
сякаш чест за утре нямам.

И сега живота ми се преобръща,
макар да зная, че не съм сама.
Tолкова самотна се усещам,
сякаш друг няма на света.

Зная, че си там и ще дойдеш,
когато имам нужда да опра глава
на рамото твое да поплача,
зная, че няма да ме оставиш тук сама.

Но защо, защо ми липсва тази близост?!
Защо не усещам тази топлина?!
Може и да съм сгрешила,
но трудно ми е без теб сега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елиса Каменова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...