13 янв. 2013 г., 11:38

ГПП

913 0 0

 

Уморих се малко...
сякаш за утре сили нямам.
Употребих се малко...
сякаш чест за утре нямам.

И сега живота ми се преобръща,
макар да зная, че не съм сама.
Tолкова самотна се усещам,
сякаш друг няма на света.

Зная, че си там и ще дойдеш,
когато имам нужда да опра глава
на рамото твое да поплача,
зная, че няма да ме оставиш тук сама.

Но защо, защо ми липсва тази близост?!
Защо не усещам тази топлина?!
Може и да съм сгрешила,
но трудно ми е без теб сега!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елиса Каменова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...