13 ago 2008, 7:01

Грабителка 

  Poesía
978 0 4
С чашата, химикала и листа.
Страхуващ се да погледна в себе си.
Изплашен от поглед на хора,
затворен съм, сълзящ и...

... допивам си убийствено виното
и се питам: Кой беше това?
Кого пуснах в страха ми?
Кой ограби душата ми жива?

А виното свършва на дъното -
аз стоя си ограбен и сам.
Със онова долно, прокълнато
чувство...! чувство...Тъга!

© Димитър Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??