sharata (Димитър Атанасов) sharata (Димитър Атанасов)
9
Aug 13, 2008, 7:01 AM

Грабителка

  Poetry
1.3K 0 4
С чашата, химикала и листа.
Страхуващ се да погледна в себе си.
Изплашен от поглед на хора,
затворен съм, сълзящ и...

... допивам си убийствено виното
и се питам: Кой беше това?
Кого пуснах в страха ми?
Кой ограби душата ми жива?

А виното свършва на дъното -
аз стоя си ограбен и сам.
Със онова долно, прокълнато
чувство...! чувство...Тъга!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Атанасов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0