3 dic 2021, 10:08

Град Бяла

  Poesía
620 0 0

Зад Балкана горд
тихичко целуваш небосвода.

Малки стари къщи,
смокинов плод,
порутени дворове, пусти...

Минавала съм честичко, покрай,
от там е пътя за далечен плаж безлюден,
и винаги се питах, пътувайки за девствения рай,
дали понякога и ти си буден.

Знам за теб, че си начало - край,
източната точка, връзка си на Севера и Юга.
Носът ти е свещен, недра - висока дига,
окото се насища от безмерна шир.

Синьото море никак не скучае,
вълнува се,
очаква някой палавник, сърфист
с белите вълни да поиграе.

Блуждаещ поглед в самотен бряг златист,
а вятърът порист - способен да ме обладае.

Без дъх оставам,
сърцето яростно тупти,
изкачвам трудно стръмните ти висоти.
И точно там, на билото,
в уют и топлина тепърва ще те опознавам,
Бяла - сбъдната реалност от дълбоките мечти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Генева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...