Зад Балкана горд
тихичко целуваш небосвода.
Малки стари къщи,
смокинов плод,
порутени дворове, пусти...
Минавала съм честичко, покрай,
от там е пътя за далечен плаж безлюден,
и винаги се питах, пътувайки за девствения рай,
дали понякога и ти си буден.
Знам за теб, че си начало - край,
източната точка, връзка си на Севера и Юга.
Носът ти е свещен, недра - висока дига, ...