3.12.2021 г., 10:08

Град Бяла

618 0 0

Зад Балкана горд
тихичко целуваш небосвода.

Малки стари къщи,
смокинов плод,
порутени дворове, пусти...

Минавала съм честичко, покрай,
от там е пътя за далечен плаж безлюден,
и винаги се питах, пътувайки за девствения рай,
дали понякога и ти си буден.

Знам за теб, че си начало - край,
източната точка, връзка си на Севера и Юга.
Носът ти е свещен, недра - висока дига,
окото се насища от безмерна шир.

Синьото море никак не скучае,
вълнува се,
очаква някой палавник, сърфист
с белите вълни да поиграе.

Блуждаещ поглед в самотен бряг златист,
а вятърът порист - способен да ме обладае.

Без дъх оставам,
сърцето яростно тупти,
изкачвам трудно стръмните ти висоти.
И точно там, на билото,
в уют и топлина тепърва ще те опознавам,
Бяла - сбъдната реалност от дълбоките мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Генева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....