(посвещава се [само и единствено] на Петя)

Ти си светъл град в полето сред тъмата.

Аз съм късен, сам пътник в планината.

От високият самотен връх 

гледам аз към теб, вее ме студения лъх.

Град блестящ, мамещ и красив

пътят ми към е теб е труден и трънлив.

Тръгна ли към теб от поглед аз те губя

сред дърветата, които нямам сили да изскубя.

От баири и скали,от храсти и треви

няма как да видя твоите светлини.

Вървя опипом в този нощен хлад.

Ще успея ли да стигна този светъл град?