17.10.2019 г., 20:46

Град и планина

682 0 0

(посвещава се [само и единствено] на Петя)

 

Ти си светъл град в полето сред тъмата.

Аз съм късен, сам пътник в планината.

 

От високият самотен връх 

гледам аз към теб, вее ме студения лъх.

 

Град блестящ, мамещ и красив

пътят ми към е теб е труден и трънлив.

 

Тръгна ли към теб от поглед аз те губя

сред дърветата, които нямам сили да изскубя.

 

От баири и скали,от храсти и треви

няма как да видя твоите светлини.

 

Вървя опипом в този нощен хлад.

Ще успея ли да стигна този светъл град?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зослав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...