17 окт. 2019 г., 20:46

Град и планина

688 0 0

(посвещава се [само и единствено] на Петя)

 

Ти си светъл град в полето сред тъмата.

Аз съм късен, сам пътник в планината.

 

От високият самотен връх 

гледам аз към теб, вее ме студения лъх.

 

Град блестящ, мамещ и красив

пътят ми към е теб е труден и трънлив.

 

Тръгна ли към теб от поглед аз те губя

сред дърветата, които нямам сили да изскубя.

 

От баири и скали,от храсти и треви

няма как да видя твоите светлини.

 

Вървя опипом в този нощен хлад.

Ще успея ли да стигна този светъл град?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зослав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...