Ти си светъл град в полето сред тъмата.
Аз съм късен, сам пътник в планината.
От високият самотен връх
гледам аз към теб, вее ме студения лъх.
Град блестящ, мамещ и красив
пътят ми към е теб е труден и трънлив.
Тръгна ли към теб от поглед аз те губя
сред дърветата, които нямам сили да изскубя.
От баири и скали,от храсти и треви
няма как да видя твоите светлини.
Вървя опипом в този нощен хлад.
Ще успея ли да стигна този светъл град?