Oct 17, 2019, 8:46 PM

Град и планина

  Poetry » Love
686 0 0

(посвещава се [само и единствено] на Петя)

 

Ти си светъл град в полето сред тъмата.

Аз съм късен, сам пътник в планината.

 

От високият самотен връх 

гледам аз към теб, вее ме студения лъх.

 

Град блестящ, мамещ и красив

пътят ми към е теб е труден и трънлив.

 

Тръгна ли към теб от поглед аз те губя

сред дърветата, които нямам сили да изскубя.

 

От баири и скали,от храсти и треви

няма как да видя твоите светлини.

 

Вървя опипом в този нощен хлад.

Ще успея ли да стигна този светъл град?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зослав All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...