Град в сумрака,

в далечината жена

замислена на скала стои

с непресъхващи сълзи

за отминалите дни,

за любовта,

за това,

че никой никога

не я разбра,

за болката в сърцето ù,

която ще отнесе със себе си.

Град в сумрака,

малки блещукащи светлини

в далечината,

"Адът е на Земята"-

помисли си жената

и приближи се към скалата,

към пропастта

и, ридаейки, прие смъртта.

Град в сумрака,

малки светлини,

небе обсипано със звезди

и една падаща звезда -

това бе онази жена,

приела смъртта.

Сега се връща,

за да намери

отново любовта.