Град в сумрака
Град в сумрака,
в далечината жена
замислена на скала стои
с непресъхващи сълзи
за отминалите дни,
за любовта,
за това,
че никой никога
не я разбра,
за болката в сърцето ù,
която ще отнесе със себе си.
Град в сумрака,
малки блещукащи светлини
в далечината,
"Адът е на Земята"-
помисли си жената
и приближи се към скалата,
към пропастта
и, ридаейки, прие смъртта.
Град в сумрака,
малки светлини,
небе обсипано със звезди
и една падаща звезда -
това бе онази жена,
приела смъртта.
Сега се връща,
за да намери
отново любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдана Маринова Всички права запазени