3 oct 2017, 8:31  

Градината на болката

1.3K 7 32

Градината на болката сама ще те намери. 

И рано или късно всеки в нея се оказва. 
Внимавай да не се препънеш в камък от безверие. 
Да не пропаднеш в яма, пълна с ярост и омраза... 

 

Градината на болката какви ли тайни крие? 
Ах, тази неизвестност тъмна колко ли те плаши! 
Приучвай се с надежда смело да посрещаш риска.
Не искай от живота да е безметежно ласкав! 

 

Градината на болката бодли и тръни сплита,
които в теб забиват се... Дерат нозете боси... 
Но в кървавите стъпки никнат ягоди, малини... 
И нежни, ароматни, бели и червени рози... 

 

Откъсвай зряла мъдрост, наситѝ се с плодовете!

Пречистващ  аромат вдъхни от цветовете бели... 
Червените с любов ще те изпълват... С пламък светъл!... 
И ще зарастват раните, но ще оставят белези... 

 

Градината на болката отваря ти Небето!... 

 

 

Албена Димитрова


29.9.2017г.
София. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Дани! Бъди благословен!
  • Много силно, много замислящо за живота и неговите изпитания! Поздрави – прекрасно е
  • Благодаря, Фреди! Бъди здрав, мъдър, щастлив, вдъхновен... Бог да те благослови, да те пази и закриля!... Хубав ден!
  • Чудно!
  • Благодаря ви много, мили приятели Силве, Вальо, Стамен, Иржи!
    Стамен, добре дошъл на моята страничка!
    Бъдете здрави, мъдри, щастливи, обичащи и обичани! Бог да ви пази и вдъхновява! Хубава вечер !

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...