Градината на болката
Градината на болката сама ще те намери.
И рано или късно всеки в нея се оказва.
Внимавай да не се препънеш в камък от безверие.
Да не пропаднеш в яма, пълна с ярост и омраза...
Градината на болката какви ли тайни крие?
Ах, тази неизвестност тъмна колко ли те плаши!
Приучвай се с надежда смело да посрещаш риска.
Не искай от живота да е безметежно ласкав!
Градината на болката бодли и тръни сплита,
които в теб забиват се... Дерат нозете боси...
Но в кървавите стъпки никнат ягоди, малини...
И нежни, ароматни, бели и червени рози...
Откъсвай зряла мъдрост, наситѝ се с плодовете!
Пречистващ аромат вдъхни от цветовете бели...
Червените с любов ще те изпълват... С пламък светъл!...
И ще зарастват раните, но ще оставят белези...
Градината на болката отваря ти Небето!...
Албена Димитрова
29.9.2017г.
София.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Димитрова Все права защищены
