Градината на болката
Градината на болката сама ще те намери.
И рано или късно всеки в нея се оказва.
Внимавай да не се препънеш в камък от безверие.
Да не пропаднеш в яма, пълна с ярост и омраза...
Градината на болката какви ли тайни крие?
Ах, тази неизвестност тъмна колко ли те плаши!
Приучвай се с надежда смело да посрещаш риска.
Не искай от живота да е безметежно ласкав!
Градината на болката бодли и тръни сплита,
които в теб забиват се... Дерат нозете боси...
Но в кървавите стъпки никнат ягоди, малини...
И нежни, ароматни, бели и червени рози...
Откъсвай зряла мъдрост, наситѝ се с плодовете!
Пречистващ аромат вдъхни от цветовете бели...
Червените с любов ще те изпълват... С пламък светъл!...
И ще зарастват раните, но ще оставят белези...
Градината на болката отваря ти Небето!...
Албена Димитрова
29.9.2017г.
София.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
