30 oct 2021, 16:25

Градоред

  Poesía
715 0 2

Градоред

 

Една роботизирана машина събираше окапалите по асфалта есенни листа. Не ги оставяше да доизгният пред погледите на разхождащите се във парка, хора и деца. Събираше ги в своя, устойчив на ръжда, търбух. Оставяше ги на пакети, отнасяни впоследствие от дронове в места за компостиране и биогаз. Дали си струва цялото това
автоматизирано листосъбиране,
направените разходи срещу получените ползи за жителите на града? Не знам, но градската управа
поддържаше безупречна, изрядна чистота. По същата, с години проверена схема, събираше боклука, подрязваше тревите, глобяваше за нарушения и възпитаваше в полезни за системата въздържаност и дисциплина. Забравих да ви кажа, че кучешки лайна и птичи курешки отдавна нямаше, защото, днешните любимци наместо с кучешка храна се хранят с ток и алгоритми, а птиците сами избраха да гнездят, далеч от този пренаселен от роботи град.

 

© Иван Бърдаров 2021. Всички права запазени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Бърдаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...