30 oct 2021, 16:25

Градоред

  Poesía
710 0 2

Градоред

 

Една роботизирана машина събираше окапалите по асфалта есенни листа. Не ги оставяше да доизгният пред погледите на разхождащите се във парка, хора и деца. Събираше ги в своя, устойчив на ръжда, търбух. Оставяше ги на пакети, отнасяни впоследствие от дронове в места за компостиране и биогаз. Дали си струва цялото това
автоматизирано листосъбиране,
направените разходи срещу получените ползи за жителите на града? Не знам, но градската управа
поддържаше безупречна, изрядна чистота. По същата, с години проверена схема, събираше боклука, подрязваше тревите, глобяваше за нарушения и възпитаваше в полезни за системата въздържаност и дисциплина. Забравих да ви кажа, че кучешки лайна и птичи курешки отдавна нямаше, защото, днешните любимци наместо с кучешка храна се хранят с ток и алгоритми, а птиците сами избраха да гнездят, далеч от този пренаселен от роботи град.

 

© Иван Бърдаров 2021. Всички права запазени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Бърдаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...