Oct 30, 2021, 4:25 PM

Градоред

  Poetry
709 0 2

Градоред

 

Една роботизирана машина събираше окапалите по асфалта есенни листа. Не ги оставяше да доизгният пред погледите на разхождащите се във парка, хора и деца. Събираше ги в своя, устойчив на ръжда, търбух. Оставяше ги на пакети, отнасяни впоследствие от дронове в места за компостиране и биогаз. Дали си струва цялото това
автоматизирано листосъбиране,
направените разходи срещу получените ползи за жителите на града? Не знам, но градската управа
поддържаше безупречна, изрядна чистота. По същата, с години проверена схема, събираше боклука, подрязваше тревите, глобяваше за нарушения и възпитаваше в полезни за системата въздържаност и дисциплина. Забравих да ви кажа, че кучешки лайна и птичи курешки отдавна нямаше, защото, днешните любимци наместо с кучешка храна се хранят с ток и алгоритми, а птиците сами избраха да гнездят, далеч от този пренаселен от роботи град.

 

© Иван Бърдаров 2021. Всички права запазени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Бърдаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...