3 mar 2019, 22:37

Градски пейзаж

  Poesía
644 1 3

Кално ти е.
И грапаво.
И малко студено.
Хрущят под стъпките ти
костите на снега.
Кръговият Колизеум
е арена на битки
между подхлъзващи нерви
и невъздържано търпение.
Отвсякъде те заливат
реклами с поезия
като крем за напукани пръсти,
като балсам 
за напукани устни,
като липса на разум.
Билбордовете обясняват,
че живееш в зимна приказка,
че Jingle Bells
е прелюдия към
Коледното чудо.
А гълъбите 
по последните етажи
подписват тайно
Ньойски договор
и обявяват този град
за безпрецедентен
и несъществуващ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да...
  • Меги! Идва пролет! Дори и калния град ще разцъфне! Нека му помогнем! Малко да го загладим! В пряк и преносен смисъл! А, гълъбите... Аз обичам тия птици! Поздрави!
  • Когато намираме странните неща на абсурда, които иначе са край нас,или в нас-поезията е налице!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...