Спирка,

хладно,

студ,

мраз!

Като куче гладно

автобус

чака той вече час.

Разписание -

отчаяние

...

И ето - идва надежда!

-Двеста и четири?

-Така изглежда.

Спря от раз,

отвори врати и скърцаше,

хора ще спаси от мраз,

снежец прехвръкваше -

лют като праз.

Човекът се качва,

очаква мир -

за душата пир

и вместо мир -

вътре Сибир!

Лед!

Автобус проклет,

човекът търси пари за билет,

бута хора,

да стигне шофьора,

да иде отпред.

-Искам да купя билет!

Билет е купен,

лев загубен,

човек тръгва муден

да дупчи.

Перфораторът чака

да гризне скъпия  билет,

а на човека

му се доплака.

Автобусът тръгва -

газ!

Човекът се полюшна,

в перфоратора мушна

билет и -

ХРАС!

Човекът стисна зъби,

тъжно погледна,

седна,

на гъза му ръби,

тече му сополът,

гледа мацка,

излязла от МОЛ-а,

носи дрехи в пакет

и всичко е наред..

Но влезе контрола!

-Карта? Билет?

И човекът, някак напет,

усмихнат дава своя билет.

 Контрольор:

-Невалиден е.

А човекът убиден е

и си чуди, и се мае:

-Как невалиден?

Готов да ругае,

направо да псува.

-Ще платите глоба!

А човекът, пълен със злоба,

възмутен,

че е дал левче за свойто билетче,

гледа в очите контрольора кретен,

облечен в синьо елече,

който след миг му рече:

-Човече, трябва да платиш!

-Няма да платя! Капиш?!

-Виж,

ядосваш ме вече! Дай десет лева!

Човекът гледа тъпо:

-Каква смешка -

на контрольора скапаната грешка

ми излезе скъпо.

А знае човекът - не е виновен.

Неговият билет

си

беше

редовен!

Ето спирка автобусна,

спирачки пищят,

човек и контрольор

крещят.

...

И така всекидневно

хора пълнят автобуси,

все някой се муси

и псува гневно.