Градски транспорт
Спирка,
хладно,
студ,
мраз!
Като куче гладно
автобус
чака той вече час.
Разписание -
отчаяние
...
И ето - идва надежда!
-Двеста и четири?
-Така изглежда.
Спря от раз,
отвори врати и скърцаше,
хора ще спаси от мраз,
снежец прехвръкваше -
лют като праз.
Човекът се качва,
очаква мир -
за душата пир
и вместо мир -
вътре Сибир!
Лед!
Автобус проклет,
човекът търси пари за билет,
бута хора,
да стигне шофьора,
да иде отпред.
-Искам да купя билет!
Билет е купен,
лев загубен,
човек тръгва муден
да дупчи.
Перфораторът чака
да гризне скъпия билет,
а на човека
му се доплака.
Автобусът тръгва -
газ!
Човекът се полюшна,
в перфоратора мушна
билет и -
ХРАС!
Човекът стисна зъби,
тъжно погледна,
седна,
на гъза му ръби,
тече му сополът,
гледа мацка,
излязла от МОЛ-а,
носи дрехи в пакет
и всичко е наред..
Но влезе контрола!
-Карта? Билет?
И човекът, някак напет,
усмихнат дава своя билет.
Контрольор:
-Невалиден е.
А човекът убиден е
и си чуди, и се мае:
-Как невалиден?
Готов да ругае,
направо да псува.
-Ще платите глоба!
А човекът, пълен със злоба,
възмутен,
че е дал левче за свойто билетче,
гледа в очите контрольора кретен,
облечен в синьо елече,
който след миг му рече:
-Човече, трябва да платиш!
-Няма да платя! Капиш?!
-Виж,
ядосваш ме вече! Дай десет лева!
Човекът гледа тъпо:
-Каква смешка -
на контрольора скапаната грешка
ми излезе скъпо.
А знае човекът - не е виновен.
Неговият билет
си
беше
редовен!
Ето спирка автобусна,
спирачки пищят,
човек и контрольор
крещят.
...
И така всекидневно
хора пълнят автобуси,
все някой се муси
и псува гневно.
