Градушка

5 sept 2007, 22:06

Poesía

704 0 2

Градушка бие по земята

И падат клони и листа,

В земята крие се тревата

И всичко живо по света.

Градушка бие ни отдавна

В Големи късове от лед,

Превърнала е тя сърцата

На всеки, що зове се той човек...

А той, човекът, зъзне в своя ъгъл

На някакво отчайващо търпение.

Дали не чака да превърне ъгълът

Търпението му в избавление?

Ми нека чака! То си трака!

Клокочи времето! Не чака!

Отмива тротоари и шосета!

Отнася всичко във дерето!

Красивите цветя замръзват,

Превърнали се в ледени висулки!

Остават във калта потъпкани

Надежди и мечти за време хубаво...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

evropa (Нели)

2007-09-06T06:49:12+03:00

поздрав!
bg_lexis (Госпожа Стихийно Бедствие)

2007-09-05T22:19:39+03:00

Мда...така е, така е...