levski66 (Живко Желев) levski66 (Живко Желев)
116
Sep 5, 2007, 10:06 PM

Градушка

  Poetry
1K 0 2
 

Градушка бие по земята

И падат клони и листа,

В земята крие се тревата

И всичко живо по света.

Градушка бие ни отдавна

В Големи късове  от  лед,

Превърнала е  тя сърцата

На всеки, що зове се той човек...

А той, човекът, зъзне в своя ъгъл

На някакво отчайващо търпение.

Дали не  чака да превърне ъгълът

Търпението му в избавление?

Ми нека чака! То си трака!

Клокочи времето! Не чака!

Отмива тротоари и шосета!

Отнася всичко във дерето!

Красивите цветя замръзват,

Превърнали се в ледени висулки!

Остават във калта  потъпкани

Надежди и мечти за време хубаво...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живко Желев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0