Градушка бие по земята
И падат клони и листа,
В земята крие се тревата
И всичко живо по света.
Градушка бие ни отдавна
В Големи късове от лед,
Превърнала е тя сърцата
На всеки, що зове се той човек...
А той, човекът, зъзне в своя ъгъл
На някакво отчайващо търпение.
Дали не чака да превърне ъгълът
Търпението му в избавление? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up