levski66 (Живко Желев) levski66 (Живко Желев)
116
Sep 5, 2007, 10:06 PM

Градушка

  Poetry
1K 0 2
 

Градушка бие по земята

И падат клони и листа,

В земята крие се тревата

И всичко живо по света.

Градушка бие ни отдавна

В Големи късове  от  лед,

Превърнала е  тя сърцата

На всеки, що зове се той човек...

А той, човекът, зъзне в своя ъгъл

На някакво отчайващо търпение.

Дали не  чака да превърне ъгълът

Търпението му в избавление?

Ми нека чака! То си трака!

Клокочи времето! Не чака!

Отмива тротоари и шосета!

Отнася всичко във дерето!

Красивите цветя замръзват,

Превърнали се в ледени висулки!

Остават във калта  потъпкани

Надежди и мечти за време хубаво...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живко Желев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0