Градушка
Градушка бие по земята
И падат клони и листа,
В земята крие се тревата
И всичко живо по света.
Градушка бие ни отдавна
В Големи късове от лед,
Превърнала е тя сърцата
На всеки, що зове се той човек...
А той, човекът, зъзне в своя ъгъл
На някакво отчайващо търпение.
Дали не чака да превърне ъгълът
Търпението му в избавление?
Ми нека чака! То си трака!
Клокочи времето! Не чака!
Отмива тротоари и шосета!
Отнася всичко във дерето!
Красивите цветя замръзват,
Превърнали се в ледени висулки!
Остават във калта потъпкани
Надежди и мечти за време хубаво...
© Живко Желев All rights reserved.
