plami-6 (Плами)
693 4679
2 jul 2012, 15:38

Градът 

  Poesía » Filosófica
904 0 15

Градът

 

Градът кипи… Чудовищната паст

с възбуждащ аромат – нахакан, трескав –

въздиша шумно. Тръпнеща от страст,

луната чезне в зиналата бездна.

 

Градът не спи – вълнуващ, с шарен пласт –

и смях, и грях в палитра многозвездна.

В рефрен суров, мизерия и власт

пулсират с безметежност неугледна.

 

Вървя, замаян, в уличната гмеж.

А в стъпките ми бели врани дебнат.

Наричат  вятър, слънце, див копнеж...

 

Безкрайни прашни спирки ме обсебват.

Умирам сред неистов, чужд брътвеж.

Тъй лютите си болки днес погребвам.

 

© Плами Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??