Градът
Градът
Градът кипи… Чудовищната паст
с възбуждащ аромат – нахакан, трескав –
въздиша шумно. Тръпнеща от страст,
луната чезне в зиналата бездна.
Градът не спи – вълнуващ, с шарен пласт –
и смях, и грях в палитра многозвездна.
В рефрен суров, мизерия и власт
пулсират с безметежност неугледна.
Вървя, замаян, в уличната гмеж.
А в стъпките ми бели врани дебнат.
Наричат вятър, слънце, див копнеж...
Безкрайни прашни спирки ме обсебват.
Умирам сред неистов, чужд брътвеж.
Тъй лютите си болки днес погребвам.
© Плами All rights reserved.
