Градът
Градът
Градът кипи… Чудовищната паст
с възбуждащ аромат – нахакан, трескав –
въздиша шумно. Тръпнеща от страст,
луната чезне в зиналата бездна.
Градът не спи – вълнуващ, с шарен пласт –
и смях, и грях в палитра многозвездна.
В рефрен суров, мизерия и власт
пулсират с безметежност неугледна.
Вървя, замаян, в уличната гмеж.
А в стъпките ми бели врани дебнат.
Наричат вятър, слънце, див копнеж...
Безкрайни прашни спирки ме обсебват.
Умирам сред неистов, чужд брътвеж.
Тъй лютите си болки днес погребвам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Плами Всички права запазени
