plami-6 (Плами)
692 4679
2.07.2012 г., 15:38 ч.

Градът 

  Поезия » Философска
867 0 15

Градът

 

Градът кипи… Чудовищната паст

с възбуждащ аромат – нахакан, трескав –

въздиша шумно. Тръпнеща от страст,

луната чезне в зиналата бездна.

 

Градът не спи – вълнуващ, с шарен пласт –

и смях, и грях в палитра многозвездна.

В рефрен суров, мизерия и власт

пулсират с безметежност неугледна.

 

Вървя, замаян, в уличната гмеж.

А в стъпките ми бели врани дебнат.

Наричат  вятър, слънце, див копнеж...

 

Безкрайни прашни спирки ме обсебват.

Умирам сред неистов, чужд брътвеж.

Тъй лютите си болки днес погребвам.

 

© Плами Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??