5 may 2016, 22:20

ГРАДЪТ

  Poesía » Civil
650 0 5

Градът разбунен

тича озлобен

метални релси

стягат му снагата

в небето рев

от огнен дракон разгневен

раздрал на дрипи синевата.

Ръце протяга хищни

към горските усои

полетата клоаки

бунищата горят

скали посечени, взривени, голи

като паметник безумен

безпомощни стоят.

Градът е побеснял

децата си изяжда

безмилостен, жесток

и търсещ стръв

хора не му трябват

светът роботи да му ражда

а той сатрап, могъщ и пръв!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Побиха ме тръпки от силата на думите, с които си описал реалността. Силен и въздействащ стих, поздравления!
  • Желая на всички които посетиха моята страница хубава неделя!
  • Тъжно е, дори жестоко, но е така ...
    Поздрав от мен, Гавраил!
  • Силен стих, Гавраил! Много ми хареса!
  • "...хора не му трябват
    светът роботи да му ражда
    а той сатрап, могъщ и пръв!"

    Страхотен образ! Поздравления за въздействащата творба, Гавраил!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...