5 may 2016, 22:20

ГРАДЪТ

  Poesía » Civil
646 0 5

Градът разбунен

тича озлобен

метални релси

стягат му снагата

в небето рев

от огнен дракон разгневен

раздрал на дрипи синевата.

Ръце протяга хищни

към горските усои

полетата клоаки

бунищата горят

скали посечени, взривени, голи

като паметник безумен

безпомощни стоят.

Градът е побеснял

децата си изяжда

безмилостен, жесток

и търсещ стръв

хора не му трябват

светът роботи да му ражда

а той сатрап, могъщ и пръв!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Побиха ме тръпки от силата на думите, с които си описал реалността. Силен и въздействащ стих, поздравления!
  • Желая на всички които посетиха моята страница хубава неделя!
  • Тъжно е, дори жестоко, но е така ...
    Поздрав от мен, Гавраил!
  • Силен стих, Гавраил! Много ми хареса!
  • "...хора не му трябват
    светът роботи да му ражда
    а той сатрап, могъщ и пръв!"

    Страхотен образ! Поздравления за въздействащата творба, Гавраил!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...