Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
5 may 2016, 22:20

ГРАДЪТ

  Poesía » Civil
658 0 5

Градът разбунен

тича озлобен

метални релси

стягат му снагата

в небето рев

от огнен дракон разгневен

раздрал на дрипи синевата.

Ръце протяга хищни

към горските усои

полетата клоаки

бунищата горят

скали посечени, взривени, голи

като паметник безумен

безпомощни стоят.

Градът е побеснял

децата си изяжда

безмилостен, жесток

и търсещ стръв

хора не му трябват

светът роботи да му ражда

а той сатрап, могъщ и пръв!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • aleksandra79 (Анелия Александрова)
    aleksandra79 (Анелия Александрова)
    Побиха ме тръпки от силата на думите, с които си описал реалността. Силен и въздействащ стих, поздравления!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Желая на всички които посетиха моята страница хубава неделя!
  • rumbic (Руми)
    rumbic (Руми)
    Тъжно е, дори жестоко, но е така ...
    Поздрав от мен, Гавраил!
  • Putin (Владимир Владимирович)
    Putin (Владимир Владимирович)
    Силен стих, Гавраил! Много ми хареса!
  • Eia (Росица Танчева)
    Eia (Росица Танчева)
    "...хора не му трябват
    светът роботи да му ражда
    а той сатрап, могъщ и пръв!"

    Страхотен образ! Поздравления за въздействащата творба, Гавраил!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 10K 5.0