ГРАДЪТ
Градът разбунен
тича озлобен
метални релси
стягат му снагата
в небето рев
от огнен дракон разгневен
раздрал на дрипи синевата.
Ръце протяга хищни
към горските усои
полетата клоаки
бунищата горят
скали посечени, взривени, голи
като паметник безумен
безпомощни стоят.
Градът е побеснял
децата си изяжда
безмилостен, жесток
и търсещ стръв
хора не му трябват
светът роботи да му ражда
а той сатрап, могъщ и пръв!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
